Във утрото на моя ден
една прекрасна тишина долавям
и чудна сила се надига вътре в мен
криле, с които към безкрая се отправям.
Ще полетя със своите мечти
и ще докосна капчицата в облачето бяло,
която весело ще завали
и ще зарадва малките треви.
Не знам защо, понякога е сложно,
а можем да сме толкова добри!
Да се усмихваш не е невъзможно,
да подадеш ръка и да простиш!!!