Jan 25, 2009, 3:20 PM

Не е невъзможно...

  Poetry » Other
613 0 4
Във утрото на моя ден
една прекрасна тишина долавям
и чудна сила се надига вътре в мен
криле, с които към безкрая се отправям.

Ще полетя със своите мечти
и ще докосна капчицата в облачето бяло,
която весело ще завали
и ще зарадва малките треви.

Не знам защо, понякога е сложно,
а можем да сме толкова добри!
Да се усмихваш не е невъзможно,
да подадеш ръка и да простиш!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...