Apr 19, 2025, 9:10 AM

Не гледай Горгона Медуза в очите

  Poetry » Other
378 4 5

Не слушай Горгона Медуза, когато

зове те с гласа си от двори незнайни.

Тя казва " Ще бъдеш дарен най-богато! " ,

но в думите раждат се мрачните тайни.

 

Не сливай с Горгона Медуза мечтите,

че те ще потънат в илюзии смъртни.

Примамват миражите от бъднините

към долища стръмни и бездни безпътни.

 

Отричай Горгона Медуза и бягай

от нейните приказки чудно любовни.

Ти длани в косите й с жад не протягай,

защото там крият се змии отровни.

 

Не гледай Горгона Медуза в очите –

ще вземат душата ти просто за миг

и камък ще станеш за нощите, в дните

не ще се покаже за тебе светлик.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви приятели! Бъдете вдъхновени! 💖
  • Във всяка жена живее една Горгона Медуза, особено щом има мъж, който да й вярва сляпо!
  • Когато човек знае какво иска, не може да бъде излъган. Той ще го постигне със или без Медузи или Медузчовци. Лъже се този, който вярва в доброто на думички..........
    и не се намерил. Благодаря! Оценявам. И разбрах.
  • Красиво си съживил легендата!
  • Много е хубаво, Асенчо! Светли празници ти желая!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...