Все сам стоиш в онази стая -
гледащ в точка,
мислещ нещо,
мълчащ, самотен.
Вълк единак си -
всеки вижда,
но аз не искам
самотник ти да си.
До теб желая аз да съм -
ръка топла да ти дам,
рамо под главата ти да сложа,
силно да те прегърна.
Не заслужаваш повече
сам да продължаваш.
Приеми ме в твоя свят,
за да усетиш живота пак.
12.11.2007
© София Русева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
