Не хвърляй прах в очите ми
Не хвърляй прах в очите ми,
не ставай от приятел враг,
спомни си нявга дните си,
когато идваше на моя праг.
Не похабявай всичко, за което,
ако отново имаш нужда,
за теб ще е заключено сърцето
и болката ти ще е вече чужда.
Зад чашите, пресъхнали навеки,
ще бледнее само спомен сив,
приятелство раздава се на всеки,
но с кой ще се почустваш жив.
Да ги налеем още не е късно,
чашите отново да звънят,
прощавам, че ми правиш мръсно,
а ти прости ли на себе си това.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
