Исках да избягам от теб,
тичах, летях, пламтях,
обляна в сълзи търсех подслон
и очаквах тъмнината да се превърне в мой дом.
Копнеех за забрава,
но болеше, туптеше, кървеше моето сърце,
то искаше да го излъжеш пак,
а разумът крещеше: "Спри, глупак!"
Жадувах за студенина,
но горях, блестях - изпепелена,
пепел, разнесена от вятъра навред,
тежи във въздуха тъжен сонет. ...