Не исках да повярвам, но настъпи
в сърцето ми непоносима есен.
Подай ръка, с безшумни стъпки
да повървиме заедно по пътя тесен...
И толкова си близо! С топли думи
във онзи паралелен свят ме отведи,
където под окапалата шума
видях оставени от теб следи...
И в този чуден, паралелен свят
сме млади и нахално смели,
очите ти са пълни с вишнев цвят,
ръцете ти - ръцете ми поели... ...