Един до друг замислени седим.
Раздялата помежду ни се е свила.
Неспособна е любовта ни да я задуши
или у нас за прошка не остана сила?
Позволихме си с тебе да грешим,
сякаш право имахме на чернова.
Но натрупана, обидата ни промени –
и вече нищо не е както “някога”.
Загубих я надеждата, загубих вяра.
Загубих смисъла да гледам все напред.
Макар да зная, че каквото и да правя –
в сърцето си ще нося само Теб! ...