Nov 16, 2007, 5:26 PM

Не искам да се будя

  Poetry » Love
1.1K 0 8
 

Не искам още да се будя.

В съня ми властваш само ти.

И стана ли, ще те загубя.

Обичам те, любов, прости!

 

Не съм дошъл в света случайно.

Заченат съм от любовта.

Изминах пътища незнайни

и стигнах твоята врата.

 

Ти моя си любов последна.

Какво направи с мен, кажи?

В очите днес ще те погледна -

душата ми да не тъжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пол Франк Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...