Не искам още да се будя.
В съня ми властваш само ти.
И стана ли, ще те загубя.
Обичам те, любов, прости!
Не съм дошъл в света случайно.
Заченат съм от любовта.
Изминах пътища незнайни
и стигнах твоята врата.
Ти моя си любов последна.
Какво направи с мен, кажи?
В очите днес ще те погледна -
душата ми да не тъжи.
© Пол Франк Петров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
