Не искам да съм ти последната любов
Не искам да съм ти последната любов,
нито ти да бъдеш моята!
Не само тъй ще имаме живот!
Живот ще имаме, ако сме хора!
А хора ли сме, ще го проумеем,
че любовта не е константа.
Не искам да сме си последната любов,
а онази, непонятната!
Онази, дето идва като полъх
и оставя свежест за минута-две.
И дава всичко наготово -
и страст, и обич, и криле!
Онази чиста, животворна,
безусловна и немъдра,
мигновена, неповторна...
Преди финала тя си тръгва!
Не искам да сме си последната любов...
Последната любов е смъртна!
А непонятната е спомен за живот...
И само този спомен е безсмъртен!
