Не искам да те мразя
На Д.
Не искам с този глас да ми говориш.
Металът в него стърже като куче.
Като ръждясал банциг стърже и гъргори,
като вулкан разсърден бълва и клокочи.
Не искам с този поглед да ме гледаш.
Студът от него бавно вкочанясва
и малкото останала ми нежност
и всяка топлина у мен угася.
И с тази длан не искам да ме галиш.
Тя боцка и разкъсва мойта кожа.
Накъсва кото хиляди кинжали
и всичко в мен започва да тревожи.
Не ме обичай с тая твоя обич,
която уж за мен докрай си пазил.
Да те обичам
ми е невъзможно.
Поне не искам да те мразя.
© Румяна Славкова All rights reserved.
