... не искам да заспя
В такава нощ...
дори небето се намръщи
в очакване за топъл дъжд...
И виното във чашите искреше
намигайки ни неведнъж.
В такава нощ...
телата затанцуваха без срам
във ритъма на свободата.
И само двамата разбрахме,
че бяхме в нашия си храм.
В такава нощ...
дори звездите спяха,
не искайки да ни смутят.
Дори и вятърът притихна,
заслушан в този сладък грях.
В такава нощ...
без думи в тишината
се казаха най-важните неща.
Открила в себе си жената
за миг се върнах у "дома".
................................................
В такава нощ... не искам да заспя.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
