Не искам много
Не искам много... само в този миг,
във който уморена ще поседнеш,
и тихо, тихо - лунният светлик
с очи към теб отново ще погледне...
... във този миг бих искал да съм там
и в твоите очи да се огледам,
а после с поглед нежност да ти дам
от залеза в очите ти - отгледана...
Бих искал пак да бъда твоят ден
и в топлите ми мисли да заспиваш,
а твоят дъх, разтапящ се по мен,
душата ми отново да покрива...
... и като облак в твоето небе,
сълзите ти аз сутрин да събирам
и после в миг - по нежното поле
със капчиците вятър да умирам.
Не искам много... имах го преди...
... не знаех, че минутите не чакат,
не знаех, че без теб нощта боли...
... а нощите в ума и... също плачат...
© Чавдар All rights reserved.
