Не искам нищо друго
Дали умират детските мечти
детето щом на възрастен превърне
жестокият, безмилостен Живот,
и в сивота денят си щом обгърне
на работата тежкият хомот,
пречупил не една и две съдби?
Отровно Времето преминало в лъжа
ако във паметта ни позволим да се промъкне
и гения превърне в идиот,
дали отново светлината ще помръкне
в очите ти, в които ражда се роса
и чувството на Самотата надделее?
В моментите на болката разкъсваща
ела при мен на пясъка по плажа
без капка угризения за старото,
което те принуди да намразиш
туй най-красивото, с което те дарих
със луда страст на влюбен и отдаден!
От тоз живот преминал като сън
Така опияняващо-омаен
запазих спомени, които днес ме мъчат
и на парчета пак сърцето ми разкъсват
не искам нищо друго...
Само Теб!
© Ангел Милев All rights reserved.
