Не искам прозорци.
Не им искам надеждата.
И очакването.
Не искам светлината да ме гали,
да ме вика при себе си,
да ме приканва да се приближа
до тези измамни отвори.
Не искам да ги украсявам със завеси,
да гледам как вятърът ги заиграва,
преминаващ през полюшващите се крила,
да достига милващ лицето ми,
носещ уханието на загубеното море. ...