Не изгрявай, слънце!

Слънце, не ти ли писна да танцуваш пак?
Игривко, не ти ли писнаха и тез усмивки?
Не ти ли писна да изгряваш с топъл знак,
не ти ли писва да целуваш тез очички?
Слънце, не, недей, почакай още малко.
Още ми е рано да се будя.
Да посрещна още от сутринта тези трудности, ще е жалко,
остави ме още малко в топлите завивки да се погушкам.
Усмивка, изчакай още час, за да мога да се насладя,
не, недей да ме разсмиваш.
Искам още в страната на сънищата да поседя.
Отивай да почиваш!
Толкова ми е хубаво така,
чувствам се силна и защитена.
Остави до мен още малко нощта,
остави я! Нека бъде моя подчинена!
Слънчице, не ти ли се спи и на теб бе, Сънчо?
Не изгрявай, до мен и ти малко полежи.
Понякога не ти ли става и на теб тъжно?
На мен все още не ми се буди, не съм готова, още ми се спи!
Слънце сънливо, на теб не ти ли омръзва
вечно да се усмихваш, нима ти не тъжиш?
Нима слънце и теб усмивка фалшива те свързва,
нима не ти се е искало за минутка да си поспиш?
Ах, защо си толкова топличко?
Искам да те погаля?
Не, не изгрявай! Постой със мене още мъничко,
ти нямаш ли чувства, остани да те поглезя.
Слънце, бягай да спиш, аз ще те заместя.
Отивай да бъдеш истинско поне за миг.
Слънце, спокойно спи, аз няма да те местя.
Не ще те нараня или погаля - горещи са чувствата ти.
Защо ме будиш, защо, бе слънце?
Нима не знаеш колко трудно ще е през деня?
Знаеш колко трудно е да се отвържеш
от връзките на трудността.
Остави ме още да помечтая, остави ме да забравя.
Остави тези омръзнали очи да отпочинат.
Знам, не ще мога да те погаля,
ще ослепявам, докато очите ми ти се наситят.
Не, отивай си! Махай се! Не те искам!
Не искам да ме будиш от този покой!
Много топло си, не мога очите си да стискам.
Остави ме, искам да съм истинска с нощта, не искам да съм в твоя зной.