Колко пъти си казвах: Не изпуска мига!
Този звяр без копита. Този кон без юзда!
Дръж го здраво на мушка,
между вчера и днес.
Нахрани го със песни! Дай му своя адрес!
А когато адресът изгубиш, все пак…
И когато от него, нямаш даже и знак.
Отвори си прозореца светъл и виж,
как някъде горе се ражда Париж!
Ала не оня, дето по Шанз Елизе
флиртува с мадами и пие „розе“
а другия, онзи – Париж на Шагал, ...