Не желая
Не желая милостта на „ Боговете „
в букет от свещи за накрая.
Угасете лампата...и тя ми пречи,
пречи ми да виждам светлината.
Не желая слънчогледите в полето
слънцето да молят за пощада...
и обичта ви толкова саката-
клатушка се с бастунче по тротоара.
Не желая по претъпкани площади,
в тълпата простотията да аплодирам.
Хищни зверове всеядни
вярата ми до кокал изгризаха.
Не желая фонтани от сяра
очите ми сутрин да мият.
И без букет от свещи за накрая
костите ми пак ще си изгният.
Не желая метри под земята
паразити къщата ми да целуват,
пръстта задавила устата
с червейчето вечер си флиртува.
Не желая паяци в ума си
пеперудите ми да притискат.
В загуба на чистия разсъдък
пред огледалото да ми се кискат.
Не желая снимка на хартия
с пиронче върху дървен кръст.
В превзетата суетна олелия
траурът развява среден пръст.
Не желая в райската градина
след смъртта да се мотая,
нито божията милостиня,
стига ми и на земята Рая.
Аз не желая за накрая...
Повтарям...милостта на „Боговете”
Светнете лампата и замълчете-
във мрака всичките сме слепи.
© Николина Милева All rights reserved.
