Не знам ще бъдеш ли щастлив,
утре мен ако ме няма...
Да стана точка в погледа ти див,
а ти за мене – люта рана.
Но стискам почва в двете си ръце.
До болката засаждам теменуги.
Лилави са – приличат все на мен.
Под тях зарових като тебе други.
Не знам ще бъдеш ли добре,
утре да ме видиш унизена...
Не казвай нищо... Няма да ме спреш,
смисълът отново да намеря!
© Виолета All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
