Не знам ще бъдеш ли щастлив,
утре мен ако ме няма...
Да стана точка в погледа ти див,
а ти за мене – люта рана.
Но стискам почва в двете си ръце.
До болката засаждам теменуги.
Лилави са – приличат все на мен.
Под тях зарових като тебе други.
Не знам ще бъдеш ли добре,
утре да ме видиш унизена...
Не казвай нищо... Няма да ме спреш,
смисълът отново да намеря!