(Не!)лаврови думи
Толкова думи за майките казахме вече,
че избелява на накита лавров езикът.
Има и други. Не съм ни пророк, ни предтеча.
Гледаме само към образа, с който сме свикнали.
Черният срещнем ли - сбират се наръч пътеки,
дето съдбата наклажда на огън да станат.
Носи живот и роди ли го - в първата пряка
тръгва си, вече нанесла му кървави рани.
В нея не трепва ли съвест - поне за минута?
Не припознава ли в чуждите рожбата своя?
Тежко е думата "мамо" докрай да не чуеш -
вечно зелена, но чезнеща в мъка секвоя.
Майка различна сме виждали. В роля на нарцис,
тя безпричинно детето си все назидава.
Няма у нея ни такт, ни подкрепяща вяра
и го наказва за "грях", който Обич прощава.
Знаем - без Обич и цвете дори не живее,
целият свят те примамва в посока жестока.
Няма ли кой сърчицето ти детско да сгрее,
тесен и труден е пътят в съдбата безока.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пареща тема си засегнала, Мария, много тъжни очи има по света, но никога не мога да си представя, да съм такава майка, но виж колко изоставени деца има! Стихът ти ме докосна, поздравявам те!
-
Благодаря ти, Таничката! Твоето присъствие винаги ме радва!
-
Много хубав стих!!! Поздрави, Миме!
-
Иване, ако знаеш как ме зарадва с коментара си! Аз не увековечавам тези майки със стихотворението си, но за тях също трябва да се пише, за да ги изобличим и изведем на преден план като пример, който не трябва да се следва от другите. Най-важното, което сме дръжни, да дадем на децата си е обичта, защото тя ще им позволи да раждат обич в сърцата си и да сгреят с нея други човешки същества.
Благодаря ти много, обичлив да е денят ти! -
Мария, имаш изключително нежна и обичлива душа, отворена за обичта! Стихът ти е прекрасен! Така е, има различни майки, минали са пред погледа ми, които никога не биха приласкали детето си, а то разбира какво е обич. Дете, лишено от майчина, а и от бащина любов, израства с твърд характер, често не знае как да обича и понякога се чувства самотно... Дълго е за разказване!... Моите поздравления за този стих!
-
Не че са заслужили да бъдат увековечени тези бездушни майки, но е добре да си признаем, че ги има около нас и, че децата им страдат... Мъчно ми е за тези дечица, лишени от майчина ласка и разбиране. Благодаря, че днес си посветила деня си на мен!
-
С много чувство написан стих! Ролята на майката и каквато трябва да бъде и каква някъде не е. Ако се огледаме в природата, сигурно и лошите ще станат добри! Квачката с пиленцата, скрила ги на топло под перушината си, кучето- майка, което става зло, ако види опасност за децата си и колко други...Но такива, дето се отървават от тях, а после се осъзнават, трудно им се прощава!
Присъщо е за майката да е жертвоготовна и твоя стих, Мария, лично ме докосна... -
Деска, благодаря ти! Огря страничката ми като слънчице!
-
Много хубав отговор!
-
Още веднъж - благодарности, Мария! И на теб желая хубав уикенд!
-
Рожденичке мила, ❤️ това наистина беше написано вчера с посвещение, но не знаех как ще го приемеш. Исках дори да сложа отгоре "На Тони", но думите в стихотворението не са празнични, а това е все пак рождения ти ден! Те трябва да са слънчеви ☀️ и да блестят, а не да носят тъга и да парят от сълзи... Затова само в този коментар ти споделям за първоначалните си намерения, които бяха продиктувани от най-добри чувства. А те, чувствата ми към теб, ще си останат винаги такива! 💓
Желая ти усмихнат ден, пълен с обич, приятелство и светли надежди, скъпа! 🌈 -
Мария, толкова ме развълнува! Даже не смея да повярвам, все едно си го написала за мен...
Понякога става твърде късно за сближаване. По ред причини. Животът ни поставя пред изпитания, за които не винаги сме подготвени и не винаги реагираме адекватно...
Благодаря и се възхищавам на огромния ти талант!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
