(Не!)лаврови думи
Толкова думи за майките казахме вече,
че избелява на накита лавров езикът.
Има и други. Не съм ни пророк, ни предтеча.
Гледаме само към образа, с който сме свикнали.
Черният срещнем ли - сбират се наръч пътеки,
дето съдбата наклажда на огън да станат.
Носи живот и роди ли го - в първата пряка
тръгва си, вече нанесла му кървави рани.
В нея не трепва ли съвест - поне за минута?
Не припознава ли в чуждите рожбата своя?
Тежко е думата "мамо" докрай да не чуеш -
вечно зелена, но чезнеща в мъка секвоя.
Майка различна сме виждали. В роля на нарцис,
тя безпричинно детето си все назидава.
Няма у нея ни такт, ни подкрепяща вяра
и го наказва за "грях", който Обич прощава.
Знаем - без Обич и цвете дори не живее,
целият свят те примамва в посока жестока.
Няма ли кой сърчицето ти детско да сгрее,
тесен и труден е пътят в съдбата безока.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
