~iSkRiCa~ (Свобода) ~iSkRiCa~ (Свобода)
99
Feb 11, 2008, 11:46 PM

Не ме допусна да се случа

  Poetry
1.5K 0 2
Пред очите ти пораснах,
а ти не ме допусна да се случа.
Като камъче в обувката ти пасвах,
но казваше ми твърде много има да се уча.

В прегръдките ти станах на жена.
От пепел сивкаво красива дама,
а ти ме мислиш вечно за лъжа
и нямаш силите за думичката "двама"

Като жена не ме допусна,
като хлапе поне ме приеми.
Да не бъда като сладост вкусна,
детското от мене, моля те, вземи.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0