Не ме мечтай
Мечтаеш ме, нали? Да бъда твоя…
Да вкусиш устните ми с дъх малинов.
Целувайки трапчинките, да сливаш се с прибоя,
да галиш сетне и извивките ми мълчаливо.
Мечтаеш ме. Под сенките на миглите ми нежни
зениците си искащи да сгушиш, жадни.
Да гмурнеш пръсти във косите ми небрежни
и в тихото да плиснат луди водопади.
Не ме мечтай, далечен свят за нас създай,
където всички блянове се сбъдват в бяло.
Като прашинки две да бъдем в малък рай,
които заедно заспиват и осъмват в цяло.
© Жанет Велкова All rights reserved.
