Mar 13, 2008, 1:46 PM

Не ме оставяй ти да си отида

  Poetry » Love
1.9K 0 10

Не ме оставяй ти да си отида!

Раздялата докрай ще ни разяжда,

самотно, като в празна мида

в нас ще се изтичат времената!

Не ме оставяй прага да прекрача,

навън светът ни чака алчно,

озъбен и жесток да граби

душите ни и светлината!

И няма никога да се намерим,

след тази крачка, уж тъй малка,

а между нас ще са вселени

и непребродните пространства.

Затуй, макар да ти е трудно,

душата ти да плаче в мрака,

не ме оставяй днес да тръгна

и утре да съм спомен само!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...