Не ме оставяй ти да си отида
Не ме оставяй ти да си отида!
Раздялата докрай ще ни разяжда,
самотно, като в празна мида
в нас ще се изтичат времената!
Не ме оставяй прага да прекрача,
навън светът ни чака алчно,
озъбен и жесток да граби
душите ни и светлината!
И няма никога да се намерим,
след тази крачка, уж тъй малка,
а между нас ще са вселени
и непребродните пространства.
Затуй, макар да ти е трудно,
душата ти да плаче в мрака,
не ме оставяй днес да тръгна
и утре да съм спомен само!
© Таня Панайотова All rights reserved.
