Не мога. И не искам да съм друг..
в сърцето океани нося..
вълните ме изпращат все на юг..
на места, изпълнени със рози.
И някак си се раждам в този път..
защото хубаво е новото начало..
когато връщам се от страшна смърт..
а душата ми - във мойто тяло.
Не мога. И не искам да съм друг..
в сърцето любовта си нося..
а ти не чувствай във гърдите студ..
не ме превръщай тъй във просяк!
© Аз All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
