Не ме разнежвай!
Недей да ме разнежваш толкова!
Недей, защото нищо, че съм мъж -
се чупя, изтънял от болките
и очите ми се пълнят с дъжд.
И после ще потърсиш рамо
за своята душа и нежност,
а аз ще си подложа раните
и ще изпаднем в безнадеждност.
Така, че моля те не ме разнежвай!
(Разбира, че всичко има смисъл.)
Понякога. От хаосна небрежност
или, защото някак много ти се иска.
Тогава просто ми вземи ръцете.
Единствено във тях живота се подрежда.
Защото ми тупти сърцето!
И само Ти така ми го разнежваш...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
