Не ме тревожат думите студени
Не ме тревожат думите студени
на поведението ти безлично,
но пак и пак пораства в мене
усещане за действие привично.
Че двама потопихме се в усилие,
целящо да забави самотата.
Забравихме за своето безсилие
и думите приехме за приятел.
Душата ти, с кълнящото копнение,
прие ме с нежност, озарена
от страстно и велико отражение
на святостта при теб родена.
И няма корист, нито мисъл,
смутено вплитаща сърцето.
Това, което ти си писал,
простено ми е от небето.
И как си мислиш, че във НЕТ-а
ще смогнеш ти да превъзпиташ
една душа със себе си заета,
с която своята преплиташ.
© Мери Попинз All rights reserved.
, наблюдателността не е излишна...