Sep 26, 2007, 2:25 PM

НЕ МЕ ТЪРСИ

  Poetry
902 0 14
 

      НЕ МЕ ТЪРСИ


Не ме търси! Не виждаш ли - изчезнах,

до сетната си клетка се разпръснах.

Преселих се в минутата последна.

Взривих се вътре в теб, за да възкръсна.


Вселената ме всмука в необятност.

Превърна ме морето в бяла пяна.

Земята ме направи жарко лято,

от лунната усмивка съм огряна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...