Не ме търси, ти няма как да ме откриеш
аз само в стиховете съм и в твоите мечти.
Не ме търси по улиците прашни,
недей поглежда в чуждите очи.
Не ме търси във синьото на мрака,
в студа на бялото не ме търси.
В изгряващите сутрини и във червени залези
не ще да ме откриеш ти.
Не ме търси във пролет, рано пукнала
и в летен зной не ме търси.
Не ме търси във пъстри есени.
Във снежни зимни нощи
и с трепети в сърцето
ти ме намери…
© Гергана Баракова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
