Това е един от първите ми стихове и искам да го споделя с вас, защото много си го харесвам, макар и отдавна да не съм същото момиче, което го писа :) :) :)
Не ме вини - аз страдах и обичах,
но знам - обичана не бях.
Не ме вини, аз себе си обричах,
но винаги до тебе бях.
Не ме вини - аз винаги обичам,
дори да страдам от това.
Не ме вини, аз себе си отричам
и никога обичана не съм била.
© Erato Eratova All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
