May 6, 2005, 1:16 PM

Не ме забравяй

  Poetry
1.6K 0 1
Макар понякога да не ти говоря,
знай, че много те обичам
и въпреки, че често с тебе споря,
живота си на теб обричам.
Много искам да ме обичаш,
но ти вечно бягаш от мен.
Не може ли да ме харесаш,
дори за един, единствен ден?
Знам, че има друга в живота ти,
но ти не я оставяй,
просто сбъдни мечтата ми
и никога, никога не ме забравяй.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...