Не ме запомняй, не сънувай!
По мен не страдай никога,
когато веят ветровете, полюшват
листите от нежност на брезите.
Разказват им за обичта на времето,
за слънце, за морета, за небето,
за тихото копнение на струните,
докоснати в моление от пръстите.
Не ме запомняй мен самата, като бреме,
оставило след себе си неволи,
в измитото на облаците в дъждовете,
със капките изливай ме във минало. ...