Не мога
Еднакво ни смущава грозотата,
която върху хората личи,
подобно действа ми и красотата,
понякога и повече дори.
От погледът ти хилаво се пазя,
глава навеждам и потропвам с крак
и въпреки че ще се мразя,
приисква ми се да погледна пак.
Не мога да не плувам в морето ти
и часове във планините ти да скитам,
да влизам на дълбоко в полето ти
и всичко да е ясно, без да питам!
Поглеждам хилаво отново...
Ти вече знаеш, че не мога!
която върху хората личи,
подобно действа ми и красотата,
понякога и повече дори.
От погледът ти хилаво се пазя,
глава навеждам и потропвам с крак
и въпреки че ще се мразя,
приисква ми се да погледна пак.
Не мога да не плувам в морето ти
и часове във планините ти да скитам,
да влизам на дълбоко в полето ти
и всичко да е ясно, без да питам!
Поглеждам хилаво отново...
Ти вече знаеш, че не мога!
© Ивайло Проданов All rights reserved.
