Nov 19, 2015, 5:56 PM

Не мога да искам

  Poetry » Love
750 0 0

Искам да те взема,
да те отмъкна,
да те открадна дори...

 

През живота си не съм искала нищо.

 

Ще загубя себе си,
но ще е егоистично нали,
ако оскверня нещо толкова чисто.

 

Искам да не питам,
да не моля,
и това да те впечатли.

 

Всичко във мен обаче го забранява.

 

За теб ще бъда нова,
достатъчна почти,
за любов, която да си заслужава...
.
Искам да те имам, 
не като трофей 
и не за да се хваля.

 

Към мнението на хората нямам интерес.

 

Опитвала съм всичко.
Лек за болестта ми няма,
Блянът на сърцето 
опитвал ли си някак ти да спреш?




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...