Feb 13, 2005, 5:28 PM

Не мога да прегърна облаците

Poetry

1.5K 0 1

Не мога да прегърна облаците,
нито да спра дъжда,
който те търси в спомените.
Думите се взривяват от болката
на своята неизказаност.
Отиде си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mem (Мариана Харизанова)

Красиво и много тъжно,но с малко думи си казал всичко.Продължавай да пишеш.Имаш една пълна с обич шестица-6.

2005-02-16T18:09:13+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0