Не мога, не бива, не ще и обичам...

Не мога, не искам, не ще и обичам.

Не ми отива да изпадам във екстаз –

косите ми се веят безпричинно

и губя връзка със света.

Не мога, не бива, не ще и обичам.

Агонията също ми е непривична!

И навик имам да раздавам –

в замяна нищо да не искам.

Не мога, не бива! Дали ще обичам?

В някой ъгъл дали ще се свра

да изплача всичката си болка

по една несбъдната мечта...