Не мога за обич щастлива да пиша.
Не мога да искам нищо от него.
Не мога вече и да го желая скришом.
Не мога да дишам във полъха леден.
На сърцето си искам да заключа вратата,
твърде много е бягало нощем.
По-различни, вярно, са вече нещата,
не искам да обичам много още.
Заключвам вратата... и ключа запилявам
и никога вече не ще да се влюбя.
Твърде много ми дойде. Вече затварям.
Много малко ми остана да губя.
© Мария All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
