Не мога за обич щастлива да пиша.
Не мога да искам нищо от него.
Не мога вече и да го желая скришом.
Не мога да дишам във полъха леден.
На сърцето си искам да заключа вратата,
твърде много е бягало нощем.
По-различни, вярно, са вече нещата,
не искам да обичам много още.
Заключвам вратата... и ключа запилявам
и никога вече не ще да се влюбя.
Твърде много ми дойде. Вече затварям.
Много малко ми остана да губя.
© Мария All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
