Не мога за обич щастлива да пиша.
Не мога да искам нищо от него.
Не мога вече и да го желая скришом.
Не мога да дишам във полъха леден.
На сърцето си искам да заключа вратата,
твърде много е бягало нощем.
По-различни, вярно, са вече нещата,
не искам да обичам много още.
Заключвам вратата... и ключа запилявам
и никога вече не ще да се влюбя.
Твърде много ми дойде. Вече затварям.
Много малко ми остана да губя.
© Мария All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
