Не мразя нея...обвинявам себе си

Не я мразя. Била е по-добра.
За мойте грешки няма да я съдя.
Обичаш я отдавна, някаква мечта,
обща явно ви е свързала.

Не ме жали, виновна съм и толкова.
Събрах в душата само хлад.
Пропуска оценям, но до колко
ще оцениш ти моя нрав.

Загубихте, защото съм коварна.
Със себе си дори бях малко зла.
Не си признах, избягах в безкрая,
оставих те с шепа прах.

Върви, Любов! Очаква те жената,
която те дари с цялата любов.
За теб единствена е на земята
и не е по-красива, но е по-добра...
... и по щастлива е естествено.

А аз какво спечелих с мойта красота?
Само грях, само изречения.
Кълнат ми се във вярност вечерта,
а на сутринта при друга бягат.

Употребиха ме, признавам.
Сама не зная как ме издържа.
Днес оставам... ще се мъча да си прощавам,
но едва ли някога ще простя.

Сега обаче време е да тръгваш.
Не плачи... това е любовта.
Някога по-късно я откриваш
и съжаляваш дълго след това.

И стига, няма да се самосъжалявам.
За мене има, дори и черен да е той.
Продължавам да си потвърждавам...
не е любов щом бягаш, това не е любов.

Но ти в миг ме хващаш за ръката,
"Грешнице постой!" крещиш на глас.
От ужас завъртя ми се главата...
Нима коварството у мене обичаш до несвяст.

Недей, любими! Последна обич няма.
Ще ме забравиш, сякаш на сред път.
Тя те чака, носи нова радост,
за грешките ми откуп е плачът.

Няма да ти позволя с мене да ги плащаш,
няма да ти дам да бъдеш с мен.
Обичай я !Тя го заслужава.
Греха ще бъде вечно в мен.