Изтърван от клетката или избягал – все едно,
но папагалът беше волен.
Отсреща кацнал на едно дърво
изглеждаше някак си доволен.
Едва ли бе сънувал свободата
и щастие такова бе мечтал –
да си лети не воля в небесата,
освен решетки друго не видял.
Ала на шарената му одежда
завидяха гарваните зли.
Не му оставиха и грам надежда
и мъртъв на земята днес лежи.
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
