Изтърван от клетката или избягал – все едно,
но папагалът беше волен.
Отсреща кацнал на едно дърво
изглеждаше някак си доволен.
Едва ли бе сънувал свободата
и щастие такова бе мечтал –
да си лети не воля в небесата,
освен решетки друго не видял.
Ала на шарената му одежда
завидяха гарваните зли.
Не му оставиха и грам надежда
и мъртъв на земята днес лежи.
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
