Не надвиках болката, но в рая,
знам, ще има място и за мен,
щом достигна някога до края
на човешкия си земен ден,
че лъжа за ближен и обида
не изрекох – истински любùх,
никога не срещнах в грях Темида,
а мечтах – така написах стих!
Опознах тъгата, самотата,
жертвах своя залък и съня,
завещах с усмивка на земята си
праведна и слънчева душа!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
