Mar 2, 2013, 10:41 PM

Не, не искам да обичам 

  Poetry » Love
559 0 3

На клада от обич 

изгорях с буен пламък.

Изстрадах любовта си 

на изминалите дни.

 

Не искам вече да обичам.

Да гоня празните надежди,

че от голямата любов 

най-силно до рана боли.

 

Ти бе светлината за мен,

въздухът, водата дори.

Всяка моя мисъл бе за теб

и всичко към теб  ме влечеше.

 

А днес се продложи на друга,

която с ласки плени те.

Която прокле любовта ни

и  искаше теб - покори те.

 

Навън е пролет.

Слънцето почва да топли.

Цветенцата нежни ни радват

и сякаш нашепват "живей"!

 

Приятели мили край мен са.

Те винаги дават кураж.

Надежда за обич прекрасна

с шепи даряват ми те.

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, мили приятели!Нека намираме време да сме добри а ако можем и да обичаме то това е човешкото щастие!
  • Ето и аз получих шепа надежда във форма на поетичен съвет. Благодаря!
  • " Надежда за обич прекрасна
    с шепи даряват ме те !Присъединявам се към добрите приятели.
    Обичай, не се отказвай !Дано човека който заслужава е до теб.
Random works
: ??:??