Не, не искам да обичам
На клада от обич
изгорях с буен пламък.
Изстрадах любовта си
на изминалите дни.
Не искам вече да обичам.
Да гоня празните надежди,
че от голямата любов
най-силно до рана боли.
Ти бе светлината за мен,
въздухът, водата дори.
Всяка моя мисъл бе за теб
и всичко към теб ме влечеше.
А днес се продложи на друга,
която с ласки плени те.
Която прокле любовта ни
и искаше теб - покори те.
Навън е пролет.
Слънцето почва да топли.
Цветенцата нежни ни радват
и сякаш нашепват "живей"!
Приятели мили край мен са.
Те винаги дават кураж.
Надежда за обич прекрасна
с шепи даряват ми те.
© Елена All rights reserved.
