Jul 28, 2021, 10:13 AM

Не обещавай вечност

  Poetry
549 2 10

Преди да обещаеш топло рамо,

огледай се на четири страни.

От космоса звездичка имаш само,

желания в редичка подравни.

 

Безкрайни са светлинните години,

проточват диря гаснещи тела.

Блещукащи космически градини

набързо любовта ти облетя.

 

Затишието твърде ти убива

като износен чехъл на пета.

Скафандър новеничък ще отива

на избуяващата ти мечта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обичам изненадите към четящия, Миленче. Затова и аз те чета, харесва ми също, че умееш с малко думи да разказваш много.☺
  • Неочаквани са думите ти и се нареждата като броеници по вдъхновението
  • Не анализирай, Красе, чувствай!
    Водопадите изригнаха вече, господинът да се спасява...😁
  • Обичаш да ги строяваш и подравняваш, разбирам те, без дисциплина мечтите са заминали на кино... абе разхвърляй ги малко - звезди отвътре и водопадите нагоре Светулка, ако ти трябва анализ - не съм аз човека , но пък така ме предизвикваш добре!
  • За теб винаги, Наде! 💚
    Приветствам те, Миленка! 🍀

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...