Jan 1, 2007, 1:53 PM

Не обичам теб

  Poetry
701 0 4

Как да забравя цялата омраза?
Как да бъда добра?
Слънцето вече заляза.
А с него си отиде и любовта.
Кажи ми, ти, неумолими -
защо нея избра?
Нима аз не съм достойна
да бъда твоя жена?
Кажи ми кога целува лицето,
сърцето бясно ли тупти?
Или само привързаност изпитваш
и тогава неясна жалост те връхлети?
Каквито и молби да отправям.
Каквито и сълзи да изплаквам.
Всичко свърши за мен.
В деня в който ми каза:
"Не обичам теб!!!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,мисля че всички сте прави!Но понякога болката е твърде голяма!Може би затова си мислим че мразим!
  • Тук ми стана много интересно!
    Казват,че границата между любовта и омразата е прекалено тънка и лесно разрушима!Дали наистина е така?!Можеш да мразип след като обичаш и това е често срещано нещо!Някъде бях прочела нешо,което ще импровизирам : "Времето не лекува,то само ни кара да си дадем равносметка за хубавите и лошите неща,които сме преживели през този период"."Един човек се забравя,когато срещнем друг,по-идеален от предния"...
    Подкрепям Джейни!Не мисля,че разумен човек би се опитвал да си го "връща"..По-добре продължавай анпред,защото един ден ще осъзнаеш,че живота ти е минал под желанието да отмъщаваш!
    Поздрав!
  • Ако наистина си обичала не може после да мразиш
  • Когато някой спре да ни обича, трябва ли да го мразим!?
    И как се мрази, този кого душата е обичала?
    "Нима аз не съм достойна
    да бъда твоя жена?" - а може би той не е достоен за теб?
    Запази хубавите спомени и с вдигната глава напред, само не допускай омразата, тя е враг на добротата и на любовта!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...