30.07.2009
Отиде си! Аз знаех, че така ще стане!
Затуй от тебе много не очаквах,
но в мен гори недоизказано признание,
че всяка нощ за теб очите си изплаквах!
Но някак научи ме да не те обичам!
И покажи ми как да те забравя,
защото ме боли от твойта липса,
боли от всичко, дето трябва да прощавам!
© Erato Eratova All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
