Apr 3, 2007, 11:57 AM

НЕ ОПИТВАЙ

  Poetry
1.1K 0 5
Не опитвай от женски отрови!
Не опитвам и аз долен свят.
Зная, разум се връзва с окови
от виновно-невидима страст.

Че дали ги изкупва туй време
всички семпли бездарни лъжи,
нас роди ни отминало племе,
с генетичният грях ни дари.

Във прощалният звън греховете
ще топят се със восъчна свещ,
дo тогава в пътеки нозете -
                снежнобели...
и скромен вървеж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...