Не останаха думи за заглавие
Тръгваш ли? Завинаги?
Нека само те помоля нещо...
На път ти е... Боклука изхвърли -
обелки от целувки, изгорели свещи,
огризки от щастливи дни...
Обърни се, за последно погледни -
дано при мене не забравиш нещо -
достойнство, чест и други дреболии.
Егото в ръцете ти ли е? Добре!
събрал си всичките ненужни "вещи"!
.....
Кървиш!
Не биваше да чупиш тази ваза -
разхвърли розите с картичката в тях
"Във вените кръвта си ми! Обичам те такава!"
.....
Парадоксално е, за това и се изсмях.
Ще ми простиш ли...
Сам ще се изпратиш -
не ми се става днес въобще.
Нали ме знаеш - след теб безсилна съм,
ще страдам.
Ще лежа, но все едно ще съм на колене.
За мен след теб не се мъчи -
аз подобаващо ще те забравя.
След всичките любови и за теб
сълза ще имам....
както подобава
Ще се депресирам - обещавам...
Ще изключа телефона си за ден... два... добре де - три!
Навън носа си няма да покажа.
Ще се погрижа да личи, че ме боли.
Защото след тази обич ще е жалко
никой от двама ни да не скърби...
НО не е ли от всичко по-нормално -
пожар щом е, всичко да изпепели!
© Никога All rights reserved.
!!!!!!!!
