Не отлитай от мен
НЕ ОТЛИТАЙ ОТ МЕН
Не насън ли живях – или сън ми се съни щастливо?
Аз към теб не вървях – аз се ронех на сребърен прах –
бял прашец от прахана и кремъчно камъче,
в тютюницата моя – огниво,
ситен дъжд, нежен вихър от сняг, птичи мах,
златен пясък на плажа, отвян край скалите –
натръшкани праисторически биволи,
бях момчето, което ошета безмълвните делви на Лизимах
в калиакренските пещери,
аз бях вятър – и виех в бурията – на завоя огънат из кривула,
живо въгленче в пепеляво кюмбе призори –
огън, който не стихва – развихрени листопади в безмълвни гори,
бях милунка и вик, после стих – хвърлен в слънчев отблясък,
бях синигер из синьо небе, косер чер над превити лози,
гривек, плиснал над вятъра кръговратни овации,
бях солчица в солта из последните свои момчешки сълзи,
със които изпратих ятата – най-прекрасните писмени знаци,
само в тях си живях – и насън с тях живеех щастливо,
мое светло момиче, не отлитай от мен, Светлинице, със тях…
Сън ли бе, или всичко със теб ми се случва на живо?
18 юлий 2025 г.
гр. Варна, 8, 45 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
