Не отминавай
Вървя по стъпките на твоята осанка
и нежност някаква се спира в мен.
Горя в пламъка на твоята жарава и раните
в душата ми се заливат.
Животът ми започва, когато се докосна
до твоят поглед, а кадифето му покрие
нежно тяло и всяка фибричка от него
се разхожда по синият им цвят.
Дали догаряш в тръпка сладка та не
усещаш, че до тебе другият гори и страда.
И чувствата пътуват с годините на твоя път,
за да останат вечно топли.
Ръката ми е близо, ала не мога да те стигна.
Душата ми лети, но до тебе не долита.
Усмивката се е сродила с плача на китара
и всяка песен е за тебе, но ти я отминаваш.
© Йонка Янкова All rights reserved.
