Не питай
Не питай
Удар след удар. Откос след откос.
Стеблата треперят, зърната шептят
и крачи жътварят сред нивата бос:
„Елате, елате, че жетва дойде!
Косете, събирайте с бързи ръце,
догдето земята плода си даде!
Че времето, датите - никой не знай.
Сеячът със обич зърното пося,
но жътвата друг ще завърши докрай.
Един го посява. Друг го раздава.
Бог отредил е на всеки дела му.
Отгоре ни гледа. Оттам управлява.
Не питай защо е така отредено!
Ти само си глина във съд сътворена -
пореден работник на тази вселена.
© Стойна Димова All rights reserved.
