Не плача
НЕ ПЛАЧА
Денят смени отдавна своята премяна.
Болезнено, но нежно сплете пръсти с нощта.
Сега седя самотно, но не в сълзи обляна,
а в мисли за живота, за любовта.
Разминах се със тебе – така било е писано.
Нищо, че ти живота ми разклати.
Летяха тежки думи, дори ей тъй – безсмислено,
но трябва ли сега да бъдем непознати?
Сега ме ненавиждаш, тъй както и аз тебе,
но сигурен ли си, че мразиш точно мен самата?
Или проклинаш нощем за грешките си себе
и мразиш всъщност толкова съдбата?
Така било е писано – сълзите не помагат
и грешките, и времето не връщат.
И словата тежки ни вкарват сякаш в ада.
Защо ли думите света обръщат?
Но ти помни ме, само ако заслужавам.
Не мога времето назад да върна,
наивно аз ръцете си сега разтварям –
ще ме убиеш ли или ще те прегърна?
Пътят е дълъг, времето минава.
Върви по своя път любов последна.
Споменът за теб да боли не ще престава,
но аз назад не ще погледна.
И слънцето от нищото започва да напира,
и с нежни ласки сяда на трона на нощта,
а аз седя във мрака, не плача, а умирам -
за сълзите е нужно да имаш и душа…
© Цвети Сп All rights reserved.
