Не плачи
И ето пак съм сам,
знаейки, че ти си нейде там,
със самотата идва и сестра ù тъга,
и мъчителен става деня.
Просълзен и мълчалив,
стоя пред портрета ти вече сив,
мисля за теб с любов неизмерима,
сърцето си дадох на теб, любима.
Но не плачи, сърце, и не ридай,
че от мъка се умира, знай,
една душа когато е ранена,
не отмиват сълзите проблема.
Когато ти е тежко и много те боли,
усмихвай се и много не мисли,
мислите бавно отвътре те изяждат,
на болката огнището подклаждат.
Дори и духом да гориш,
не трябва да спираш да вървиш,
дори отвътре да кърви,
пътя си житейски продължи.
Станислав ВАСЕВ
Линкълн – Англия, 9 май 2012 г.
© Станислав Васев All rights reserved.
